Сринах се, когато свърши страшното, бърнаутът е ужасен​ Мечтата да съм

 

Сринах се, когато свърши страшното, бърнаутът е ужасен​

Мечтата да съм надзирател на фар беше бягство в най-тежките дни на ковида

Студентските години в Пловдив са незабравими, ученето беше доста, само че имаше време и за купони

Любимото ми място беше бар в Стария град, в който предлагаха коктейли с кубински ром

Работата ми е извънредно забавна, само че не е известна измежду студентите по медицина

Дъщеря ми се върна от Германия, хубаво е, че от ден на ден млади го вършат

Такива неща прочетох за сватбата на сина ми, че чак се уплаших


- Доц. Кунчев, започваме с Пловдив, където завършвате медицина, какви мемоари пазите от този град?
- О, най-хубави. Това е българският град с най-вече дух и история. Понеже идват на посетители много чужденци по служебна линия, сякаш най-впечатлени остават от Пловдив. Особено в случай че остане време човек да ги разведе из Стария град, Римския стадион, дребните улички, " Капана ". Град с доста дух.
- Само студент ли сте били в Пловдив, или сте работили в града?
- Не, единствено студенти бяхме със брачната половинка (б.а. - лекар Дафинка Кунчева). После ни разпределиха в Хасково. Изкарах 10 години там, след което ме поканиха в министерството в София и към този момент над 20 години съм в столицата.

- Медицината изисква доста учене, имаше ли време за ваучър?

- Студентският живот е постоянно прекрасен. Учене в медицината доста, само че не пречи, когато си млад и има хубава компания. Живели сме и на квартири, и на общежитие. Страхотни години.
- Кое е обичаното ви място в Пловдив?
- Едно заведение в Стария град, където правеха страхотни коктейли с кубински ром. Явно го няма към този момент, тъй като особено го търсихме преди няколко години, само че не го открихме. Име към този момент не помня (б.р. - " Старите занаяти " ). Ходя и в този момент постоянно в Пловдив, тъй като имам доста другари и родственици. Почти всякога ме водят в ново заведение, което е мераклийски направено, с отлична кухня. Въобще - Пловдив има какво да покаже. 

- Спомените от Хасково?

- Също доста приятни, тъй като там пък се родиха и двете ми деца. Сменихме 6 квартири, безусловно на 6 месеца се местехме в един интервал. Успяхме да вземем апартамент най-после на града, в квартал „ Бадема “. Въобще - страхотни години. Уви, в този момент вървя по-рядко в Хасково.
- Роден сте в Симеоновград - оттова ли е семейството ви, или родителите ви са били разпределени там?
- Да, родът ми е оттова. Но по този начин се случи, че съвсем скъсах връзки около следване, систематизиране. Родителите останаха там, към този момент са покойници. Майка умря преди няма и година. Така че към този момент връзката е на процедура скъсана.



- Защо се оказахте тъкмо в публичното здраве, не е толкоз известна компетентност измежду лекарите? 

- Никой не е мислел да прави кариера, само че по този начин се получи. В началото просто търсехме систематизиране, където да сме дружно със брачната половинка, защото към този момент имахме брак. Тоест да има две свободни места. Единствено ХЕИ-Хасково предложи такива. Съпругата постъпи като микробиолог, а аз като епидемиолог. Моята компетентност не е известна измежду студентите. По-малко е залегнала в материала, остава настрани. Истината е, че става въпрос за извънредно забавна компетентност - тя е обвързвана с вирусология, бактериология, инфекциозни заболявания, доста са. За да си добър епидемиолог, би трябвало да имаш подарък и за чисто следователска работа. Изниква спомен преди години от случай с антракс по едни кожи. Наложи се да ги търсям, да ровим далавери кой на кого е продал, пък къде е месото, тъй като също беше обработено незаконно. Продължихме с следствието къде са отпътували каймата и саламите от него, какъв брой хора са ги яли. Това прави забавна специалността.
- Вие сте първият доктор в рода, само че имате правоприемник в лицето на сина ви Тодор?
- Така е, за разлика от доста семейства, аз нямах никакви лекари в рода. Синът ми хареса медицината много преди да кандидатства. Специализира неврология, отбрани дисертация и работи. Започна в „ Александровска “, мина през „ Софиямед “, в този момент е в един медицински център.  

- Говорите ли си с него за медицина, или избягвате професионални тематики?

- Да ви призная, толкоз и се виждаме, макар че живеем в един град. Случва се и по 2-3 месеца да не се забележим. Иначе се чуваме, знам доста добре по какъв начин се развива професионално. Имаше и при него отрезвяване, тъй като всички влизат доста сантиментално в медицината, само че системата доста бързо ги приземява. Особено когато стартират в болница -  нито изискванията са доста положителни, нито заплащането. Така че всеки бързо би трябвало да откри своето място.
- Наскоро подвигна и женитба.
- И прочетох страшни работи, чак се уплаших! Написано беше въз основата на моя обява във Facebook и съпроводено с мои фотоси. Но общо взето - само правилно беше името на сина ми. Нито къде работи е правилно, нито какъв брой коства сватбата, нито какъв брой са гостите. Цитирани бяха суми, дето вкупом не съм ги виждал.



- Дъщеря ви Ива е в чужбина, доколкото знам?

- Беше в Берлин, само че се прибра. Като че ли в този момент избира да живее и работи в България, макар че продължава да е към немската компания. Тя приключи журналистическия факултет на Софийски университет, след това направи дисертация в Амстердам в PR сферата. Сегашната ѝ работа не е доста обвързвана със специалността, по-скоро обработка на огромни бази с данни. Но отново има маркетинг, реклама.  
- Хубаво е, когато млади българи се образоват на Запад и се връщат тук.
- Определено има някаква наклонност. Българчетата видяха и меда, само че и жилото на Запада. Не всичко е розово там. Дори с по-ниски заплати тук може да са по-добре. 

- Успяхте ли да си починете това лято най-сетне?

- О, да! Макар че откакто спадна напрежението, безусловно се сринах. Този бърнаут синдром, за който толкоз съм чел, само че не имах вяра в него, очевидно съществува. Човек се срутва физически и душевен. Нито ти се прави нещо, нито си дееспособен. Напрегнат си, не спиш добре. И то не когато е мъчно, а когато се отпуснеш! Нещата обаче отминават и нека имаме спокойни 2-3 години, с цел да си оправим системата. В коронавирус имаше нещо позитивно, той се яви като стрес теста при банките. Показа като на картинка всички негативни и позитивни страни на системата. За страдание, слабите бяха повече. И в случай че в този момент не си създадем изводите, рискуваме същите неточности.

- Разпуснахте ли на обичаното гръцко море?



- О, да. Тази година бяхме на един дребен гръцки остров - Тинос. Той няма летище, не е толкоз туристически, нищо че е до Миконос. Това го прави съвършен за хора като мен, които търсят успокоение. А и усещаш същинската Гърция, с дребните селца нависоко и тези безкрайни гледки. Аз обичам доста и родното море, особено Синеморец, само че в Гърция по островите всичко е доста цветно.
- Мечтаете ли си още да сте надзирател на фар, с една хубава музикална сбирка и доста книги?
 - Това беше фантазията ми по време на най-напрегнатите дни в коронавирус пандемията. Тя е неизпълнима, само че пък доста красива концепция. Тя беше моето бягство от действителността, метод да разпусна.


За работата в Националния действен щаб: Най-тежкият миг беше, когато покрай вируса гръмна и суматохата от радиация 
- Липсват ли ви брифингите заран и вечер, в границите на шегата, несъмнено?

- О, по какъв начин ще липсват! Понякога съм се ядосвал, че бяха толкоз постоянно, след това съм го преосмислял. Разликата сред добра и прекомерна осведоменост е тънка. Въпрос и на политическо възприятие. Има го и другото, в случай че се бяхме скрили, представете си по какъв начин щеше да реагира обществото.
- Бързо забравяме, първите брифинги бяха по времето, когато тук още нямаше проблем, само че по малкия екран гледахме цялостни коридори на испански и италиански лечебни заведения с умиращи хора.
- Точно! На доста хора в този момент им е елементарно да дават ум. Направихме и неточности, само че колкото и нескромно да звучи - страната се оправи относително добре. Разбира се, можехме да спасим много животи, в случай че бяхме постигнали повече имунизационно покритие. Но като видях какво претърпяха Италия, Испания, Съединени американски щати, Англия даже, при нас беше относително обичайно.



- Коя беше главната неточност?

- Люшкането първоначално. Тогава нямаше ваксина, нямаше препарати. Това докара до стягане на ограниченията - прекомерно, само че в случай че гледаме от наша позиция. 
- А коя беше най-тежката нощ на щаба?
- Коя ли не беше! Една вечер посред панд​емията от коронавирус потегли и всеобщ боязън от радиация. Трябваше по нощите военачалник Мутафчийски да излиза и да дава брифинг, че е подправена информация. 

- Да чакаме ли по-лека зима? 

- Прогнозите при този вирус не работят. Генералната наклонност обаче ще бъде спазена. Просто в интерес на този вирус е да не бъде толкоз нападателен и рисков. Неговото преимущество е да заразява елементарно и да минава леко. Разбира се, имаме към този момент и новите ваксини, които са ефикасни против омикрон. Препоръчвам ги на всички, изключително на рисковите групи. Разбирам хората, стават подозрителни, когато им кажеш, че при грипа всяка година излиза нов вариант и би трябвало нова ваксина. Но в действителност имунизацията е значима и за коронавирус, и за грип при рисковите групи. Радостно е, че много компании създават комбинирани ваксини и за двата вируса.
- Други „ гадости “ заплашват ли България в околните седмици?
- Има информация за много всеобщ грип в Австралия по време на тяхната зима. Той  на процедура отсъстваше последните години поради ковида. Сега се чака да нападна и поради падналия ни имунитет. Но ще забележим накъде ще се развият нещата. Хората би трябвало да бъдат спокойни. България има стратегия за гратис имунизиране против грип за хората над 65 години. От тази седмица към този момент се популяризира имунизацията. 


Запален е по книгите и класическата музика, обича алените виновност от Хасковско 
Доцент Кунчев има пристрастеност към музиката и книгите. „ Онзи ден пътувах в колата на сина ми и открих, че не съм чувал 99% от музиката, която той слуша. Но ми хареса несъмнено. Съвременната музика е хубава, а човек може да откри всичко “, споделя членът на митичния НОЩ. И въпреки да е разпален по класическата музика, той изненадва с самопризнание: „ Вкусът зависи и от обстановката. Ще отида по-далеч, мога да желая и фолк музика, в случай че се отпусна в компания, хората са леко пийнали. Не приказваме за чалгата, която не претърпявам, и виждам да отбягвам от сходни места. Но македонски песни да вземем за пример ми харесват “.

Доцентът не е пияница, само че харесва хубавите български червени виновност, които са в обилие в родния му хасковски край. Покрай пристрастеността към Гърция се научил и на узо. „ Е, една хубава българска ракия няма опция “, смее се той.

„ Хората не го осъзнават, само че българите пием виновност над междинното равнище за Европа на извънредно допустими цени. Една бутилка, която тук всеки може да си разреши, в Европа коства 50-60 евро “.

Книгите откъсват Ангел Кунчев от действителността. Той обича да " губи " по 30-40 минути в книжарницата, ровейки за нещо ново и качествено. Невинаги намира, само че не може да се оплаче, а хвали модерните български писатели. 

Купува си на всеки 2-3 месеца нова книга. Една част от сбирката му е в Симеоновград,  но ще би трябвало да  <210> се търси ново място, защото жилищата на родителите се продават. „ Опитвам се да отбера най-важните ми книги. Но все пак единствено в София имам към 600 тома и към този момент няма къде да ги запазвам. Трябва да намеря решение “, прям е основният държавен хигиеничен контрольор на България.


Влиза в листите за Народното събрание поради приятел 
За изборите през 2014 година доцент Кунчев влезнал в листите на ГЕРБ за Хасково поради другар. Сега обаче няма никакво желание да се занимава с политика. „ Тогава бях осми в листата, за голяма изненада станах народен представител. Кой преди мен влезе в изпълнителната власт, кой се отхвърли, и пристигна моят ред. Естествено, незабавно се отхвърлих и аз. Наистина присъединяване ми на изборите беше поради другар “, споделя медикът.

Той признава, че няма по какъв начин да не се интересува от политика. „ Пълни нелепости са, когато някой каже - не ме визира, няма да гласоподавам. Когато бърка непосредствено в джоба ти, когато касае живота ти, няма по какъв начин да си апатичен. Разбирам разочарованието на хората, умората от 4 избора подред. Но аз персонално в никакъв случай няма да се откажа да гласоподавам. Изборът обаче става все по-труден “, разсъждава той.

„ Най-важното е партиите да се схванат и да слагат над всичко няколко съществени тематики. Едната от тях е опазването на здравето, което се нуждае от промени, било то и мъчителни. Никой няма да има храброст да ги направи, в случай че всички политически сили не се обединят към тях “, уверен е събеседникът ни.

Той в никакъв случай не би приел поста на здравен министър, не че бяга от отговорност.  Но просто знае, че няма да свърши работа при тази политическа действителност.

Доц. доктор Ангел Кунчев е роден на 19 октомври 1959 година в Симеоновград. Завършва Медицинския институт в Пловдив през 1985 година и от този момент се занимава с епидемиология.

Последователно е работил в отдел " Противоепидемиологичен надзор " на ХЕИ-Хасково (от 1986 г.) и отдел " Противоепидемичен надзор " на Министерството на здравеопазването (от 2001 г.), а от 2008 година е шеф на отдел " Надзор на заразните заболявания " в Министерството на здравеопазването.

През 2011 година е преназначен като основен държавен здравен контрольор към Министерството на здравеопазването на България. Придобива популярност най-много като член на Националния действен щаб за битка с коронавирус. Един от фамозното трио дружно с проф. Венцислав Мутафчийски и проф. Тодор Кантарджиев, с които българите лягаха и ставаха всеки ден в продължение на месеци.